ИЗБЕРИ ДЕСТИНАЦИЯ
Информация за Узбекистан Вашата оценка
Узбекистан - Eкскурзии и почивки
Узбекистан е държава в Централна Азия. Тя е суверенна светска, единна конституционна република, която се състои от 12 провинции. Узбекистан граничи с пет държави: Казахстан на север; Киргизстан на североизток; Таджикистан на югоизток; Афганистан на юг и Туркменистан на югозапад. Узбекистан има изход към Аралско море, обаче е една от двете двойно отделени страни в света (заедно с Лихтенщайн), при които за достъп до Световния океан е необходимо да се пресече територията на две държави: всички съседни страни също нямат достъп до Световния океан
Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.
Местната династия и Централна Азия като цяло са унищожени от монголското нашествие през 13. век. След монголските завоевания районът става все по-доминиран от тюркски народи. Град Шахрисабз е родното място на Тимур, който през 14. век основава Тимуридската империя и е обявен за Върховен емир на Туран със столицата си в Самарканд. Районът е завладян от узбекски шайбаниди през 16. век, като тогава се измества властта от Самарканд в Бухара. Районът е разделен на три отделни държави: Ханство Хива; Кокандско ханство и Бухарски емират. Постепенно регионът е присъединен към Руската империя през 19. век, като Ташкент става политически център на Руския Туркестан. През 1924 г., след националното определяне на границите, е създадена СССР, към която е присъединен и Узбекистан. След разпадането на СССР, тя обявява независимост като Република Узбекистан на 31 август 1991 г.
Узбекистан има разнообразно културно наследство поради своята история и стратегическото си местоположение. Първият му основен официален език е узбекски – тюркски език, който се пише на латиница и е говорим от около 85% от населението. Руският език е широко разпространен като де-факто език. Той е най-широко преподаваният втори език. Узбеките съставляват 81% от населението, следвани от руснаците (5,4%), таджики (4,0%), казахи (3,0%) и други (6,5%).
Мюсюлманите съставляват 79% от населението, докато 5% от населението следват руското православно християнство, а 16% от населението вярва в други религии или не са религиозни. Узбекистан е член на ОНД, ОССЕ, ООН и ШОС. Официално е демократична република до 2008 г., но въпреки това неправителствените организации за правата на човека определят Узбекистан като „авторитарна държава с ограничени граждански права“.
След смъртта на Ислам Каримов през 2016 г. вторият президент, Шавкат Мирзийоев (Shavkat Mirziyoyev), започва нов политически курс, който е описан като „Тиха революция и революция отгоре“. Той заявява, че възнамерява да премахне робството на памука, системното използване на детския труд, изходните визи, да въведе данъчна реформа, да създаде четири нови свободни икономически зони, както и да амнистира някои политически затворници. Отношенията със съседните държави Таджикистан, Киргизстан и Афганистан са се подобрили драстично след неговото идване на власт.
Докладът на Amnesty International относно правата на човека в страната за 2017/2018 г. описва, че репресивни мерки все още продължават, включително принудителният труд при събиране на памук и ограничения на движението на „освободените“ затворници.
Узбекската икономика е в процес на постепенно преминаване към пазарна икономика, като външнотърговската политика се основава на заместването на вноса. През септември 2017 г. валутата на страната стана напълно обръщаема в пазарните цени. Узбекистан е основен производител и износител на памук. В страната работи и най-голямата златна мина в света. С гигантските мощности за производство на електроенергия от съветската епоха и обширните доставки на природен газ, Узбекистан стана най-големият производител на електроенергия в Централна Азия. Възобновяемата енергия представлява над 23% от енергийния сектор на страната, като водноелектрическата и слънчевата енергия са съответно 21,4% и 2%.
История
Територията на Узбекистан е център на много древни цивилизации. През 6 век пр.н.е. земите на днешен Узбекистан влизат в състава на Персийската империя при династията на Ахеменидите.
През 327 пр.н.е. узбекските земи са завладени от Александър Велики по време на похода срещу Дарий III. Победата на Александър Велики над персийската армия слага края на династията на Ахеменидите.
Арабите завладяват територията на днешен Узбекистан през 712 година. С идването на арабите започва и ислямизацията на местните народи, които дотогава са привърженици на зороастризма.
Династията на Саманидите са първата персийска династия, която налага властта си над земите на днешен Узбекистан (819 – 1005), слагаща край на дългата арабска доминация над тези земи.
Великият монголски завоевател Тимур (1336 – 1405), роден недалече от град Самарканд, основава мощна империя, която обхваща земите на цяла Средна Азия. Неговата държава пада през 1507 година в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Тимур оставя богато културно наследство, високи научни и културни достижения, най-вече в градовете Самарканд и Херат.
Руснаците завладяват земите на днешен Узбекистан в края на 19 век след светкавична победа на руската армия, предвождана от генерал Михаил Черняев. През 1884 година подчиняват първо Бухарското ханство и Ханство Хива, като ги правят васали, а след това и източните области на днешен Узбекистан, включително и Ташкент. Завладените територии в Средна Азия са включени в състава на Руската империя и са организирани в Туркестанско генерал-губернаторство. През март 1876 руските войски завладяват и Кокандското ханство
Централна Азия, Самарканд, Регистан. Празник на победа над врага. Бухарският емир и първенците на града наблюдават как главите на руски войници са набивани на стълбове. 1872 г.
Едва през 1924 година след националното обособяване на народите от Средна Азия на териториите на Туркестанската АССР, Бухарската народна република и на Хорземската народна република е образувана Узбекска съветска социалистическа република. На следващата година (1925) Узбекската ССР влиза в състава на Съветския съюз.
След опитите за реформи в Съветския съюз и неуспеха на перестройката, СССР се разпада и на 1 септември 1991 година Узбекистан провъзгласява своята независимост. От 1990 до 2016 г. страната е управлявана от авторитарния президент Ислам Каримов.
География
Узбекистан е суха държава, без излаз на море. Това е една от двете двойни държави в света (т.е. страната, която е изцяло заобиколена от държави без излаз на Световния океан), а другата е Лихтенщайн. Освен това поради местоположението си в редица ендохемични басейни, нито една от нейните реки не води до морето. По-малко от 10% от територията на страната се обработва интензивно с поливни площи в речни долини и оазиси. Останалото е огромната пустиня Къзълкум и планини.
Климатът в Узбекистан е континентален, с минимални годишни валежи (100 – 200 mm). Средната лятна висока температура е 40 °C, докато средната ниска температура през зимата е около -23 °C. Узбекистан има богата и разнообразна природна среда. Въпреки това десетилетията на съмнителна съветска политика за постигане на по-голямо производство на памук са довели до катастрофален сценарий, като селскостопанският отрасъл е основният фактор за замърсяването и опустошаването на въздуха и водата в страната.
Аралско море е било четвъртото по големина вътрешно море на Земята, действайки като фактор, влияещ върху влажността на въздуха и сухата употреба на земя. От 60-те години на ХХ век, десетилетието, в което започва прекалената употреба на Аралско море, то се свива до около 10% от предишната му площ и се разделя на части, като само южната част на тесния западен лоб на Южно Аралско море остава постоянно в Узбекистан. Голяма част от водата е била използвана и продължава да се използва за напояване на памучни полета – култура, изискваща голямо количество вода, за да расте.
Поради проблема с Аралското море, високата соленост и замърсяване на почвите с тежки елементи са особено широко разпространени в Каракалпакстан, регионът на Узбекистан, който е в съседство с Аралското море. По-голямата част от водните ресурси на страната се използват за земеделие, което представлява почти 84% от водоползването и допринася за високата соленост на почвите. Прекаленото използване на пестициди и торове за отглеждане на памук допълнително увеличава замърсяването на почвата.
Узбекистан също е сеизмична зона, за което свидетелства земетресението в Андижан през 1902 г., земетресението във Фергана през 2011 г. и земетресението в Ташкент през 1966 г.
Население
Узбекистан е най-населената страна в Централна Азия. Населението ѝ е 27,7 млн. души[1] (преброяване 2007 г.), което се равнява почти на половината население в региона.
В Узбекистан около 34,1% от населението е на възраст под 14 г., което прави страната с преобладаващо младо население.[1]
Етнически състав – узбеки – 71,5%, руснаци – 7,4%, таджики – 4,7%, казахи – 4,1%, татари – 2,4%, каракалпакци – 2,2%, корейци – 1,3%, киргизи – 1,1%, украинци – 1 %, туркмени – 0,9%, евреи – 0,8%, азербайджанци – 0,4%, други – 2,2%.
Официален език е узбекският, но се използват и руски и таджикски.
Религиозен състав: мюсюлмани – 86,2% (от тях сунити – 99,4%, шиити – 0,6%), християни – 10,3% (от тях православни – 91,7%, униати – 4,7%, други – 3,6%), будисти – 1,1%, юдеи – 0,6%, други – 1,8%. Извън страната живеят около 3 млн. узбеки, главно в Таджикистан, Афганистан, Казахстан, Русия и Киргизстан. Във Ферганската долина живеят няколко хиляди българи, в по-голямата си част насилствено преселени след Втората световна война от Крим, Таврия и Бесарабия. Градско население – 42%.
Култура
В Узбекистан има голяма смесица от етноси и култури като узбеките са най-голямата група от населението. Такива са около 71% от населението през 1995 г. Най-големи от малцинствата са руснаците (8%), таджиките (5%), казаците (4%), татарите (2,5%) и каракалпакците (2%). Числеността на тези етнически групи бавно намалява, защото напускат страната, докато узбеки от различни краища на бившия Съветски съюз се завръщат в Узбекистан.
Когато Узбекистан обявява независимост през 1991 г. е имало убеждение, че в региона ще има ислямски фундаментализъм. Според проучване към 1994 г. около половината население на Узбекистан е мюсюлманско, но повечето не са добре запознати с религията си на практика. Към момента обаче ислямското влияние нараства в региона.
Страната има високо ниво на грамотност, като 99,3% от хората над 15-годишна възраст могат да четат и пишат. Узбекистан е посрещнал вече няколко бюджетни дефицита в образователната си система. През 1992 г. законът за образованието търпи теоретична реформа, но училищната база се влошава и темповете на обучение на учениците се забавят.
В Узбекистан завършват около 600 000 ученици годишно.
Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.
Местната династия и Централна Азия като цяло са унищожени от монголското нашествие през 13. век. След монголските завоевания районът става все по-доминиран от тюркски народи. Град Шахрисабз е родното място на Тимур, който през 14. век основава Тимуридската империя и е обявен за Върховен емир на Туран със столицата си в Самарканд. Районът е завладян от узбекски шайбаниди през 16. век, като тогава се измества властта от Самарканд в Бухара. Районът е разделен на три отделни държави: Ханство Хива; Кокандско ханство и Бухарски емират. Постепенно регионът е присъединен към Руската империя през 19. век, като Ташкент става политически център на Руския Туркестан. През 1924 г., след националното определяне на границите, е създадена СССР, към която е присъединен и Узбекистан. След разпадането на СССР, тя обявява независимост като Република Узбекистан на 31 август 1991 г.
Узбекистан има разнообразно културно наследство поради своята история и стратегическото си местоположение. Първият му основен официален език е узбекски – тюркски език, който се пише на латиница и е говорим от около 85% от населението. Руският език е широко разпространен като де-факто език. Той е най-широко преподаваният втори език. Узбеките съставляват 81% от населението, следвани от руснаците (5,4%), таджики (4,0%), казахи (3,0%) и други (6,5%).
Мюсюлманите съставляват 79% от населението, докато 5% от населението следват руското православно християнство, а 16% от населението вярва в други религии или не са религиозни. Узбекистан е член на ОНД, ОССЕ, ООН и ШОС. Официално е демократична република до 2008 г., но въпреки това неправителствените организации за правата на човека определят Узбекистан като „авторитарна държава с ограничени граждански права“.
След смъртта на Ислам Каримов през 2016 г. вторият президент, Шавкат Мирзийоев (Shavkat Mirziyoyev), започва нов политически курс, който е описан като „Тиха революция и революция отгоре“. Той заявява, че възнамерява да премахне робството на памука, системното използване на детския труд, изходните визи, да въведе данъчна реформа, да създаде четири нови свободни икономически зони, както и да амнистира някои политически затворници. Отношенията със съседните държави Таджикистан, Киргизстан и Афганистан са се подобрили драстично след неговото идване на власт.
Докладът на Amnesty International относно правата на човека в страната за 2017/2018 г. описва, че репресивни мерки все още продължават, включително принудителният труд при събиране на памук и ограничения на движението на „освободените“ затворници.
Узбекската икономика е в процес на постепенно преминаване към пазарна икономика, като външнотърговската политика се основава на заместването на вноса. През септември 2017 г. валутата на страната стана напълно обръщаема в пазарните цени. Узбекистан е основен производител и износител на памук. В страната работи и най-голямата златна мина в света. С гигантските мощности за производство на електроенергия от съветската епоха и обширните доставки на природен газ, Узбекистан стана най-големият производител на електроенергия в Централна Азия. Възобновяемата енергия представлява над 23% от енергийния сектор на страната, като водноелектрическата и слънчевата енергия са съответно 21,4% и 2%.
История
Територията на Узбекистан е център на много древни цивилизации. През 6 век пр.н.е. земите на днешен Узбекистан влизат в състава на Персийската империя при династията на Ахеменидите.
През 327 пр.н.е. узбекските земи са завладени от Александър Велики по време на похода срещу Дарий III. Победата на Александър Велики над персийската армия слага края на династията на Ахеменидите.
Арабите завладяват територията на днешен Узбекистан през 712 година. С идването на арабите започва и ислямизацията на местните народи, които дотогава са привърженици на зороастризма.
Династията на Саманидите са първата персийска династия, която налага властта си над земите на днешен Узбекистан (819 – 1005), слагаща край на дългата арабска доминация над тези земи.
Великият монголски завоевател Тимур (1336 – 1405), роден недалече от град Самарканд, основава мощна империя, която обхваща земите на цяла Средна Азия. Неговата държава пада през 1507 година в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Тимур оставя богато културно наследство, високи научни и културни достижения, най-вече в градовете Самарканд и Херат.
Руснаците завладяват земите на днешен Узбекистан в края на 19 век след светкавична победа на руската армия, предвождана от генерал Михаил Черняев. През 1884 година подчиняват първо Бухарското ханство и Ханство Хива, като ги правят васали, а след това и източните области на днешен Узбекистан, включително и Ташкент. Завладените територии в Средна Азия са включени в състава на Руската империя и са организирани в Туркестанско генерал-губернаторство. През март 1876 руските войски завладяват и Кокандското ханство
Централна Азия, Самарканд, Регистан. Празник на победа над врага. Бухарският емир и първенците на града наблюдават как главите на руски войници са набивани на стълбове. 1872 г.
Едва през 1924 година след националното обособяване на народите от Средна Азия на териториите на Туркестанската АССР, Бухарската народна република и на Хорземската народна република е образувана Узбекска съветска социалистическа република. На следващата година (1925) Узбекската ССР влиза в състава на Съветския съюз.
След опитите за реформи в Съветския съюз и неуспеха на перестройката, СССР се разпада и на 1 септември 1991 година Узбекистан провъзгласява своята независимост. От 1990 до 2016 г. страната е управлявана от авторитарния президент Ислам Каримов.
География
Узбекистан е суха държава, без излаз на море. Това е една от двете двойни държави в света (т.е. страната, която е изцяло заобиколена от държави без излаз на Световния океан), а другата е Лихтенщайн. Освен това поради местоположението си в редица ендохемични басейни, нито една от нейните реки не води до морето. По-малко от 10% от територията на страната се обработва интензивно с поливни площи в речни долини и оазиси. Останалото е огромната пустиня Къзълкум и планини.
Климатът в Узбекистан е континентален, с минимални годишни валежи (100 – 200 mm). Средната лятна висока температура е 40 °C, докато средната ниска температура през зимата е около -23 °C. Узбекистан има богата и разнообразна природна среда. Въпреки това десетилетията на съмнителна съветска политика за постигане на по-голямо производство на памук са довели до катастрофален сценарий, като селскостопанският отрасъл е основният фактор за замърсяването и опустошаването на въздуха и водата в страната.
Аралско море е било четвъртото по големина вътрешно море на Земята, действайки като фактор, влияещ върху влажността на въздуха и сухата употреба на земя. От 60-те години на ХХ век, десетилетието, в което започва прекалената употреба на Аралско море, то се свива до около 10% от предишната му площ и се разделя на части, като само южната част на тесния западен лоб на Южно Аралско море остава постоянно в Узбекистан. Голяма част от водата е била използвана и продължава да се използва за напояване на памучни полета – култура, изискваща голямо количество вода, за да расте.
Поради проблема с Аралското море, високата соленост и замърсяване на почвите с тежки елементи са особено широко разпространени в Каракалпакстан, регионът на Узбекистан, който е в съседство с Аралското море. По-голямата част от водните ресурси на страната се използват за земеделие, което представлява почти 84% от водоползването и допринася за високата соленост на почвите. Прекаленото използване на пестициди и торове за отглеждане на памук допълнително увеличава замърсяването на почвата.
Узбекистан също е сеизмична зона, за което свидетелства земетресението в Андижан през 1902 г., земетресението във Фергана през 2011 г. и земетресението в Ташкент през 1966 г.
Население
Узбекистан е най-населената страна в Централна Азия. Населението ѝ е 27,7 млн. души[1] (преброяване 2007 г.), което се равнява почти на половината население в региона.
В Узбекистан около 34,1% от населението е на възраст под 14 г., което прави страната с преобладаващо младо население.[1]
Етнически състав – узбеки – 71,5%, руснаци – 7,4%, таджики – 4,7%, казахи – 4,1%, татари – 2,4%, каракалпакци – 2,2%, корейци – 1,3%, киргизи – 1,1%, украинци – 1 %, туркмени – 0,9%, евреи – 0,8%, азербайджанци – 0,4%, други – 2,2%.
Официален език е узбекският, но се използват и руски и таджикски.
Религиозен състав: мюсюлмани – 86,2% (от тях сунити – 99,4%, шиити – 0,6%), християни – 10,3% (от тях православни – 91,7%, униати – 4,7%, други – 3,6%), будисти – 1,1%, юдеи – 0,6%, други – 1,8%. Извън страната живеят около 3 млн. узбеки, главно в Таджикистан, Афганистан, Казахстан, Русия и Киргизстан. Във Ферганската долина живеят няколко хиляди българи, в по-голямата си част насилствено преселени след Втората световна война от Крим, Таврия и Бесарабия. Градско население – 42%.
Култура
В Узбекистан има голяма смесица от етноси и култури като узбеките са най-голямата група от населението. Такива са около 71% от населението през 1995 г. Най-големи от малцинствата са руснаците (8%), таджиките (5%), казаците (4%), татарите (2,5%) и каракалпакците (2%). Числеността на тези етнически групи бавно намалява, защото напускат страната, докато узбеки от различни краища на бившия Съветски съюз се завръщат в Узбекистан.
Когато Узбекистан обявява независимост през 1991 г. е имало убеждение, че в региона ще има ислямски фундаментализъм. Според проучване към 1994 г. около половината население на Узбекистан е мюсюлманско, но повечето не са добре запознати с религията си на практика. Към момента обаче ислямското влияние нараства в региона.
Страната има високо ниво на грамотност, като 99,3% от хората над 15-годишна възраст могат да четат и пишат. Узбекистан е посрещнал вече няколко бюджетни дефицита в образователната си система. През 1992 г. законът за образованието търпи теоретична реформа, но училищната база се влошава и темповете на обучение на учениците се забавят.
В Узбекистан завършват около 600 000 ученици годишно.