ИЗБЕРИ ДЕСТИНАЦИЯ
Информация за Република Южна Африка Вашата оценка
Република Южна Африка - Eкскурзии и почивки
Република Южна Африка е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2798 km брегова линия на Атлантическия и Индийския океан. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток – с Мозамбик и Есватини, а държавата Лесото е анклав – напълно обкръжена от територията на Република Южна Африка.
Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални. Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен език.
Около 79,5% от жителите на РЮА са чернокожи,[9] разпределени в множество етнически групи, които говорят различни езици от групата банту, девет от които са официални. В страната живеят и най-големите европейска, азиатска и смесена в расово отношение общности в Африка. Около една четвърт от населението са безработни и живеят с по-малко от 18 ранда на ден.
Република Южна Африка е демократична парламентарна република, но за разлика от повечето държави с такова устройство, президентът изпълнява и функциите на ръководител на правителството. Страната е сред учредителите на Африканския съюз и има най-голямата икономика сред членовете на организацията. Тя е и един от основателите на Организацията на обединените нации и Новото партньорство за развитие на Африка и членува в Общността на нациите, Антарктическия договор, Групата на 77-те, Южноатлантическата зона за мир и сътрудничество, Южноафриканския митнически съюз, Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Г-20 и Г-8+5.
Наименование
В българския език от обявяването на републиката през 1961 година по съветски образец добива гражданственост наименованието Южноафриканска република, съкращавано до ЮАР (произнася се ю-ар). Това наименование се приема за некоректно в самата република Южна Африка, защото внася объркване с историческия субект Южноафриканска република (Трансваал), с който съвременната държава няма нито териториална, нито политическа приемственост.След установяване на дипломатически връзки през 1990-те към тази позиция е проявено разбиране и официално се възприема коректната форма Република Южна Африка или само Южна Африка.
В РЮА има 11 официални езика, което прави страната втора в света по техния брой след Индия.
Разположение
Република Южна Африка е разположена в най-южната част на континента Африка. Със своите 1 219 090 km² страната е на 24-то място в света, като площта си е сравнима с Колумбия. Граничи с Ботсвана (1840 km), Лесото (909 km), Мозамбик (491 km), Намибия (967 km), Есватини (430 km) и Зимбабве (225 km). Има брегова линия по Атлантическия и Индийския океан с обща дължина 2798 km.
Предколониална епоха
В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света. Останки на австралопитек (Australopithecus africanus) са открити в пещерите на Стеркфонтейн, Кромдрай и Макапансхат, като най-старите от тях са на около 3 милиона години. По-късно в региона живеят различни видове хора – Homo habilis, Homo erectus и накрая съвременния човек Homo sapiens.
Най-старата известна етническа група, обитавала Южна Африка, са койсаните, от които днес са запазени изолираните общности на бушмени и хотентоти. Те са изместени, подчинени и асимилирани в хода на разселването на народите банту, които вече присъстват на юг от река Лимпопо през 4 – 5 век. С миграциите на народите банту се свързва и навлизането на региона в желязната епоха в средата на 11 век. През 15 век, както и в наши дни, най-големите етнически групи в Южна Африка са зулу и кхоса, и двете от групата банту.
През 1487 година португалският мореплавател Бартоломеу Диаш става първият европеец, достигнал най-югозападната точка на Африка, нос Добра надежда. През следващите десетилетия португалците развиват интензивно корабоплаване между Атлантическия и Индийския океан, но високите и скалисти брегове на Южна Африка не предизвикват интереса им и те използват за основни опорни пунктове Ангола и Мозамбик. В края на 16 век в търговията с Индия се включват също Англия и Нидерландия, но и те не предприемат веднага опити за колонизиране на южноафриканското крайбрежие.
Колониален период
На 6 април 1652 година експедиция на Нидерландската източноиндийска компания, ръководена от Ян ван Рибек, основава снабдителен пункт на нос Добра надежда, на мястото на днешния Кейптаун, с което поставя началото на Капската колония, първата европейска колония в Южна Африка. Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт трябва да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между Европа и Югоизточна Азия.
През втората половина на 17 век и през 18 век Капската колония непрекъснато се разширява. Първоначално заселниците се разпростират на изток в региона Уесткап, а когато достигат до река Грот Висривир се срещат с кхоса, които от своя страна по това време разширяват владенията си в югозападна посока. Конфликтът за земя между двете страни довежда до поредица сблъсъци, известни като Кхоски войни. Нидерландците започват да заселват в Капската колония роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия. Потомците на тези роби образуват, заедно с бушмените, групата на цветнокожите южноафриканци, които днес съставляват около 50% от населението на Западната Капска провинция.
По време на Революционните войни Великобритания установява временен контрол над Кейптаун, а през 1806 година, след фалита на Нидерландската източноиндийска компания, анексира Капската колония. Пограничните войни с кхоса продължават, като британците укрепват източната граница и окуражават заселването на британски имигранти. Междувременно във вътрешността на днешната Република Южна Африка се утвърждава държавата на народността зулу, начело с Шака, което предизвиква продължителен период на хаос и насилие, известен като Мфекане (1815 – 1840).
Отмяната на робството в британските колонии през 1833 година засяга интересите на много бури, както се наричат потомците на европейски, главно нидерландски, френски и германски заселници в Южна Африка. Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с британската колониална администрация, кара около 12 000 да напуснат Капската колония през 30-те години на 19 век и да се отправят към вътрешността на континента. Там те основават две свои републики – Южноафриканската република и Оранжевата свободна държава.
През 1867 година във вътрешността на Южна Африка са открити залежи от диаманти, а през 1884 година – и от злато. Това насърчава икономическия растеж и имиграцията, но също така усилва териториалните конфликти между Великобритания, бурските републики и местното негърско население. В резултат на Втората англо-бурска война (1899 – 1902) Великобритания установява контрол над цялата територия на днешната Република Южна Африка.
Южноафрикански съюз и независимост
След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31 май 1910 г. от четирите колонии Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония.
Страната получава де факто независимост, включително във външната си политика, с Уестминстърския статут от 1931, уреждащ отношенията на доминионите с Великобритания. През 1934 г. става обединяването на британската Южноафриканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия. Този политически съюз се разпада през септември 1939 година поради различия относно влизането на Южна Африка във Втората световна война на страната на Великобритания. През 1948 Националната партия идва на власт с избори и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Страната напуска Британската общност и се обявява за република на 31 май 1961 след референдум сред бялото население на четирите провинции плюс подмандатна Югозападна Африка (днешна Намибия). Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20 век, която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица фирми от РЮА. Растящото недоволството на потиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи срещу задължителното обучение на африканс в Совето, при което загиват 176 чернокожи, сред които множество ученици.
След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканският национален конгрес), през 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва в затвора 27 години).
Законовата база на апартейда е отменена и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори, които партията Африкански национален конгрес печели убедително и оттогава управлява страната чрез издигнато от нея правителство. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент от Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г. Въпреки края на апартейда, през 21 век милиони южноафриканци, предимно цветнокожи, живеят в нищета.
Население
Населението на РЮА възлиза на 50,1 милиона души (2009). По брой на населението страната е на четвърто място в Африка след Нигерия, Египет и Етиопия. Характерен е висок естествен и механичен прираст поради високата раждаемост (31‰) и приток на емигранти (предимно на чернокожи) от съседните африкански страни. По-голяма е раждаемостта сред негърското население, където е по-голяма и смъртността. Детската смъртност сред бялото население е 35‰, а сред негърското – 210‰. Средната гъстота е 36 души/km². Най-рядко е населена пустинната област на Калахари и Намиб.
Етническият състав на РЮА се разделя на четири големи групи (2007):
чернокожи – 79,7% (най-многобройни са племената зулу – 27,3% и коса – 25,1%)
бели – 9,1%
цветнокожи – 8,8%
азиатци (основно от индийски произход) – 2,4%
Държавно управление
Република Южна Африка е федерална парламентарна република. Парламентът е двукамарен, съставен от Национално събрание (долна камара) и Национален съвет на провинциите (горна камара). 400-те членове на Националното събрание се избират с пропорционално гласуване – половината от тях с национална листа, а останалите – с провинциални листи. Националният съвет на провинциите включва по 10 представители на всяка от 9-те провинции, независимо от тяхното население. Изборите и за двете камари се провеждат веднъж на 5 години.
Правителството се избира от долната камара, като лидерът на най-голямата фракция става президент – едновременно ръководител на правителството и държавен глава. От 2018 година президент на страната е Сирил Рамафоса.
Правната система на Южна Африка съдържа елементи както на гражданското, така и на общото право – резултат съответно от нидерландската и британската колонизация.
Република Южна Африка има три столици – главните градове на трите основни колонии, влезли в състава на Южноафриканския съюз. Органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд – в Блумфонтейн.
Туризъм
Туризмът в Южна Африка се развива като един от най-важните сектори на икономиката. Забележителности с важно значение за туризма:
Сън Сити
Национален парк „Крюгер“
град Кейптаун
град Йоханесбург
Драконови планини
Туристическата индустрия дава около 7% от БВП на страната. През 2002 г. повече от 6 милиона туристи са посетили РЮА. Около 3% от заетите работят в туристическия бранш.
Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални. Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен език.
Около 79,5% от жителите на РЮА са чернокожи,[9] разпределени в множество етнически групи, които говорят различни езици от групата банту, девет от които са официални. В страната живеят и най-големите европейска, азиатска и смесена в расово отношение общности в Африка. Около една четвърт от населението са безработни и живеят с по-малко от 18 ранда на ден.
Република Южна Африка е демократична парламентарна република, но за разлика от повечето държави с такова устройство, президентът изпълнява и функциите на ръководител на правителството. Страната е сред учредителите на Африканския съюз и има най-голямата икономика сред членовете на организацията. Тя е и един от основателите на Организацията на обединените нации и Новото партньорство за развитие на Африка и членува в Общността на нациите, Антарктическия договор, Групата на 77-те, Южноатлантическата зона за мир и сътрудничество, Южноафриканския митнически съюз, Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Г-20 и Г-8+5.
Наименование
В българския език от обявяването на републиката през 1961 година по съветски образец добива гражданственост наименованието Южноафриканска република, съкращавано до ЮАР (произнася се ю-ар). Това наименование се приема за некоректно в самата република Южна Африка, защото внася объркване с историческия субект Южноафриканска република (Трансваал), с който съвременната държава няма нито териториална, нито политическа приемственост.След установяване на дипломатически връзки през 1990-те към тази позиция е проявено разбиране и официално се възприема коректната форма Република Южна Африка или само Южна Африка.
В РЮА има 11 официални езика, което прави страната втора в света по техния брой след Индия.
Разположение
Република Южна Африка е разположена в най-южната част на континента Африка. Със своите 1 219 090 km² страната е на 24-то място в света, като площта си е сравнима с Колумбия. Граничи с Ботсвана (1840 km), Лесото (909 km), Мозамбик (491 km), Намибия (967 km), Есватини (430 km) и Зимбабве (225 km). Има брегова линия по Атлантическия и Индийския океан с обща дължина 2798 km.
Предколониална епоха
В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света. Останки на австралопитек (Australopithecus africanus) са открити в пещерите на Стеркфонтейн, Кромдрай и Макапансхат, като най-старите от тях са на около 3 милиона години. По-късно в региона живеят различни видове хора – Homo habilis, Homo erectus и накрая съвременния човек Homo sapiens.
Най-старата известна етническа група, обитавала Южна Африка, са койсаните, от които днес са запазени изолираните общности на бушмени и хотентоти. Те са изместени, подчинени и асимилирани в хода на разселването на народите банту, които вече присъстват на юг от река Лимпопо през 4 – 5 век. С миграциите на народите банту се свързва и навлизането на региона в желязната епоха в средата на 11 век. През 15 век, както и в наши дни, най-големите етнически групи в Южна Африка са зулу и кхоса, и двете от групата банту.
През 1487 година португалският мореплавател Бартоломеу Диаш става първият европеец, достигнал най-югозападната точка на Африка, нос Добра надежда. През следващите десетилетия португалците развиват интензивно корабоплаване между Атлантическия и Индийския океан, но високите и скалисти брегове на Южна Африка не предизвикват интереса им и те използват за основни опорни пунктове Ангола и Мозамбик. В края на 16 век в търговията с Индия се включват също Англия и Нидерландия, но и те не предприемат веднага опити за колонизиране на южноафриканското крайбрежие.
Колониален период
На 6 април 1652 година експедиция на Нидерландската източноиндийска компания, ръководена от Ян ван Рибек, основава снабдителен пункт на нос Добра надежда, на мястото на днешния Кейптаун, с което поставя началото на Капската колония, първата европейска колония в Южна Африка. Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт трябва да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между Европа и Югоизточна Азия.
През втората половина на 17 век и през 18 век Капската колония непрекъснато се разширява. Първоначално заселниците се разпростират на изток в региона Уесткап, а когато достигат до река Грот Висривир се срещат с кхоса, които от своя страна по това време разширяват владенията си в югозападна посока. Конфликтът за земя между двете страни довежда до поредица сблъсъци, известни като Кхоски войни. Нидерландците започват да заселват в Капската колония роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия. Потомците на тези роби образуват, заедно с бушмените, групата на цветнокожите южноафриканци, които днес съставляват около 50% от населението на Западната Капска провинция.
По време на Революционните войни Великобритания установява временен контрол над Кейптаун, а през 1806 година, след фалита на Нидерландската източноиндийска компания, анексира Капската колония. Пограничните войни с кхоса продължават, като британците укрепват източната граница и окуражават заселването на британски имигранти. Междувременно във вътрешността на днешната Република Южна Африка се утвърждава държавата на народността зулу, начело с Шака, което предизвиква продължителен период на хаос и насилие, известен като Мфекане (1815 – 1840).
Отмяната на робството в британските колонии през 1833 година засяга интересите на много бури, както се наричат потомците на европейски, главно нидерландски, френски и германски заселници в Южна Африка. Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с британската колониална администрация, кара около 12 000 да напуснат Капската колония през 30-те години на 19 век и да се отправят към вътрешността на континента. Там те основават две свои републики – Южноафриканската република и Оранжевата свободна държава.
През 1867 година във вътрешността на Южна Африка са открити залежи от диаманти, а през 1884 година – и от злато. Това насърчава икономическия растеж и имиграцията, но също така усилва териториалните конфликти между Великобритания, бурските републики и местното негърско население. В резултат на Втората англо-бурска война (1899 – 1902) Великобритания установява контрол над цялата територия на днешната Република Южна Африка.
Южноафрикански съюз и независимост
След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31 май 1910 г. от четирите колонии Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония.
Страната получава де факто независимост, включително във външната си политика, с Уестминстърския статут от 1931, уреждащ отношенията на доминионите с Великобритания. През 1934 г. става обединяването на британската Южноафриканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия. Този политически съюз се разпада през септември 1939 година поради различия относно влизането на Южна Африка във Втората световна война на страната на Великобритания. През 1948 Националната партия идва на власт с избори и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Страната напуска Британската общност и се обявява за република на 31 май 1961 след референдум сред бялото население на четирите провинции плюс подмандатна Югозападна Африка (днешна Намибия). Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20 век, която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица фирми от РЮА. Растящото недоволството на потиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи срещу задължителното обучение на африканс в Совето, при което загиват 176 чернокожи, сред които множество ученици.
След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканският национален конгрес), през 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва в затвора 27 години).
Законовата база на апартейда е отменена и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори, които партията Африкански национален конгрес печели убедително и оттогава управлява страната чрез издигнато от нея правителство. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент от Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г. Въпреки края на апартейда, през 21 век милиони южноафриканци, предимно цветнокожи, живеят в нищета.
Население
Населението на РЮА възлиза на 50,1 милиона души (2009). По брой на населението страната е на четвърто място в Африка след Нигерия, Египет и Етиопия. Характерен е висок естествен и механичен прираст поради високата раждаемост (31‰) и приток на емигранти (предимно на чернокожи) от съседните африкански страни. По-голяма е раждаемостта сред негърското население, където е по-голяма и смъртността. Детската смъртност сред бялото население е 35‰, а сред негърското – 210‰. Средната гъстота е 36 души/km². Най-рядко е населена пустинната област на Калахари и Намиб.
Етническият състав на РЮА се разделя на четири големи групи (2007):
чернокожи – 79,7% (най-многобройни са племената зулу – 27,3% и коса – 25,1%)
бели – 9,1%
цветнокожи – 8,8%
азиатци (основно от индийски произход) – 2,4%
Държавно управление
Република Южна Африка е федерална парламентарна република. Парламентът е двукамарен, съставен от Национално събрание (долна камара) и Национален съвет на провинциите (горна камара). 400-те членове на Националното събрание се избират с пропорционално гласуване – половината от тях с национална листа, а останалите – с провинциални листи. Националният съвет на провинциите включва по 10 представители на всяка от 9-те провинции, независимо от тяхното население. Изборите и за двете камари се провеждат веднъж на 5 години.
Правителството се избира от долната камара, като лидерът на най-голямата фракция става президент – едновременно ръководител на правителството и държавен глава. От 2018 година президент на страната е Сирил Рамафоса.
Правната система на Южна Африка съдържа елементи както на гражданското, така и на общото право – резултат съответно от нидерландската и британската колонизация.
Република Южна Африка има три столици – главните градове на трите основни колонии, влезли в състава на Южноафриканския съюз. Органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд – в Блумфонтейн.
Туризъм
Туризмът в Южна Африка се развива като един от най-важните сектори на икономиката. Забележителности с важно значение за туризма:
Сън Сити
Национален парк „Крюгер“
град Кейптаун
град Йоханесбург
Драконови планини
Туристическата индустрия дава около 7% от БВП на страната. През 2002 г. повече от 6 милиона туристи са посетили РЮА. Около 3% от заетите работят в туристическия бранш.