ВИЕТНАМ - най-доброто от Север До Юг
ИЗБЕРИ ДЕСТИНАЦИЯ
Информация за Виетнам Вашата оценка
Виетнам - Eкскурзии и почивки
Виетнам е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 96 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-о място по население в света и на 65-о по площ.
Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.
Наименование
През вековете територията, наричана днес Виетнам, е имала много различни имена: Ванланг по време на династията Хонгбанг, Ъолак по време на владетеля Андиънвиън, Вансуън по време на династията Ли, Дайковиет по време на династията Дин и късната династия Ле.
Сегашното наименование на страната, Виетнам, става официално през 1804 година, когато е утвърдено от император Гиълон. То представлява вариант на използваното в древността наименование Намвиет, с което са означавани южните области, обитавани от народите юе. През 1839 година император Минман отново преименува държавата на Дайнам но след възстановяването на независимостта през 1945 година отново е прието името Виетнам.
География
Площта на Виетнам е 331 688 km² (без спорните Параселски острови) и заема източното крайбрежие на полуостров Индокитай. Граничи с Китай на север (дължина на границата – 1281 km), с Лаос на запад (2130 km) и с Камбоджа на югозапад (1228 km). Има излаз на Южнокитайско море и неговите Тайландски залив на юг и Тонкински залив на север, като бреговата линия има обща дължина 3260 km (без да се включват островите).[4] Виетнам има силно удължена форма, наподобяваща буквата S, като дължината ѝ от север на юг е 1650 km, а ширината в най-тясната част – едва 50 km.
Виетнам е страна на тропични равнини, хълмове и покрити с гъсти гори планини. Разделен е на няколко физикогеографски региона. Това са делтата на Хонгха, северният планински регион, централният планински регион, крайбрежният равнинен регион и регионът на делтата на Меконг на юг.
В северната част на страната е разположена делтата на река Хонгха (Донг Банг Сонг Хонг), обширна равнина с триъгълна форма и площ около 15 хиляди km². В геоложкото минало част от Тонкинския залив, тя е запълнена с плодородни алувиални наноси и днес е най-гъсто населената и интензивно обработвана област в страната. Равнината около Хонгха е оградена с планини, които заемат по-голямата част от Северен Виетнам. Сред тях е разположената на северозапад планина Фансипан, която достига надморска височина 3143 m и е най-високата, както във Виетнам, така и в цял Индокитай.
Централната и южната част на Виетнам е доминирана от Анамските планини, планинска верига с продължаваща на северозапад в Лаос дължина от 1100 km и най-висок връх Нгоклин (2598 m). Източно от Анамската планина е разположена тясна крайбрежна низина, следваща бреговата линия на Южнокитайско море. В най-южната част на страната се намира делтата на река Меконг с площ около 40 хиляди km². Тя представлява обширна низина с преобладаваща надморска височина около 3 m, пресечена от сложна мрежа от канали и речни ръкави.
Флора и фауна
Виетнам е разположен в източната част на Индомалайската биогеографска зона. Около 40% от територията на страната е заета от гъсти екваториални гори, в които живеят множество растителни и животински видове. Флората и фауната на тези области не е добре изследвана и през последните години продължават да бъдат описвани нови видове, включително едри животни, като саола (Pseudoryx nghetinhensis) или гигантски мунтжак (Muntiacus vuquangensis). Характерни бозайници, срещащи се във Виетнам, са биволите, гибоните, леопардите. В отделни изолирани райони се срещат тигри, както и част от последните запазени в природата явански носорози.
В страната са създадени множество защитени територии, сред които са и шест биосферни резервата – Кангио, Каттиен, Катба, Умин, Донг Банг Сонг Хонг, Нгеан.
Население
Жителите на Виетнам възлизат на 86,5 милиона души.
Около 87% от населението на страната са виетнамци. Мнозинството от тях обитават областите около крайбрежието и устията на реките Меконг и Червената река. Във Виетнам съществуват около 60 малцинства (10 – 12% от цялото население), живеещи в планинските области на страната. Поради последното често са наричани планински народи. Китайците (на виетнамски „хоа“), с около 1 милион жители, както и етносите тай, кхмерите, мео, муонг и нунг са най-големите малцинства във Виетнам. Отношението на етническите виетнамци към малцинствата си остава проблемно, тъй като културата, езикът и начинът на живот на различните етноси в страната се различават значително едно от друго. По време на водените в миналото войни различните страни са се опитвали да използват малцинствата за своите военни цели. Демографският ръст в равнините и намесата на комунистическата партия и на държавната политика в живота на хората оставят малко място за съхранението на малцинствените групи и тяхната идентичност.
Със средно повече от 235 жители на кв. км. Виетнам е една от най-гъсто населените страни на Земята. Най-големите градове са Хо Ши Мин (с около 3,9 млн. жители) и столицата Ханой(с около 2,2 млн. жители). Пренаселеността и политическата ситуация в страната прогонват стотици хиляди виетнамци в чужбина, предимно в САЩ, след края на Виетнамската война. Голяма част от виетнамските емигранти напускат страната нелегално чрез допотопни плавателни средства. Именно тези хора стават известни като „хората от лодките“ или „boat people“.
Етнически състав – виети – 87,5 %, мъонг – 1,3 %, кхмери – 1,4 %, мео-яо – 1,5 %, тайски народи – 4,5 %, китайци – 1,7 %, зярай, еде, чам – 0,9 %, други – 1,2 %
Официален език – виетнамски с азбука до XVII в. – йероглифна, придобита от китайците, след това – латиница, принесена в страната от французите. Три диалекта – северен, централен и южен.
Конфесонален състав – будисти – 72,8 %, християни – 9,8 % (от тях католици – 93,7 %, протестанти – 6,3 %), мюсюлмани (сунити) – 0,1 %, индуисти – 0,1 %, конфуцианци и даоисти – 4,8 %, местни традиционни вярвания и култове – 3,7 %, синкретични (смесени) секти – 8,7 %. Извън страната живеят над 2 милиона виетнамци, които са не само бежанци от гражданската война, но и икономически емигранти, се заселват главно в САЩ (около 1 500 000 души), Канада (около 150 000 – 200 000 души), Франция (250 000), Германия (80 000), Австралия (150 000 души) и Русия. Градско население – 22 %.
Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.
Наименование
През вековете територията, наричана днес Виетнам, е имала много различни имена: Ванланг по време на династията Хонгбанг, Ъолак по време на владетеля Андиънвиън, Вансуън по време на династията Ли, Дайковиет по време на династията Дин и късната династия Ле.
Сегашното наименование на страната, Виетнам, става официално през 1804 година, когато е утвърдено от император Гиълон. То представлява вариант на използваното в древността наименование Намвиет, с което са означавани южните области, обитавани от народите юе. През 1839 година император Минман отново преименува държавата на Дайнам но след възстановяването на независимостта през 1945 година отново е прието името Виетнам.
География
Площта на Виетнам е 331 688 km² (без спорните Параселски острови) и заема източното крайбрежие на полуостров Индокитай. Граничи с Китай на север (дължина на границата – 1281 km), с Лаос на запад (2130 km) и с Камбоджа на югозапад (1228 km). Има излаз на Южнокитайско море и неговите Тайландски залив на юг и Тонкински залив на север, като бреговата линия има обща дължина 3260 km (без да се включват островите).[4] Виетнам има силно удължена форма, наподобяваща буквата S, като дължината ѝ от север на юг е 1650 km, а ширината в най-тясната част – едва 50 km.
Виетнам е страна на тропични равнини, хълмове и покрити с гъсти гори планини. Разделен е на няколко физикогеографски региона. Това са делтата на Хонгха, северният планински регион, централният планински регион, крайбрежният равнинен регион и регионът на делтата на Меконг на юг.
В северната част на страната е разположена делтата на река Хонгха (Донг Банг Сонг Хонг), обширна равнина с триъгълна форма и площ около 15 хиляди km². В геоложкото минало част от Тонкинския залив, тя е запълнена с плодородни алувиални наноси и днес е най-гъсто населената и интензивно обработвана област в страната. Равнината около Хонгха е оградена с планини, които заемат по-голямата част от Северен Виетнам. Сред тях е разположената на северозапад планина Фансипан, която достига надморска височина 3143 m и е най-високата, както във Виетнам, така и в цял Индокитай.
Централната и южната част на Виетнам е доминирана от Анамските планини, планинска верига с продължаваща на северозапад в Лаос дължина от 1100 km и най-висок връх Нгоклин (2598 m). Източно от Анамската планина е разположена тясна крайбрежна низина, следваща бреговата линия на Южнокитайско море. В най-южната част на страната се намира делтата на река Меконг с площ около 40 хиляди km². Тя представлява обширна низина с преобладаваща надморска височина около 3 m, пресечена от сложна мрежа от канали и речни ръкави.
Флора и фауна
Виетнам е разположен в източната част на Индомалайската биогеографска зона. Около 40% от територията на страната е заета от гъсти екваториални гори, в които живеят множество растителни и животински видове. Флората и фауната на тези области не е добре изследвана и през последните години продължават да бъдат описвани нови видове, включително едри животни, като саола (Pseudoryx nghetinhensis) или гигантски мунтжак (Muntiacus vuquangensis). Характерни бозайници, срещащи се във Виетнам, са биволите, гибоните, леопардите. В отделни изолирани райони се срещат тигри, както и част от последните запазени в природата явански носорози.
В страната са създадени множество защитени територии, сред които са и шест биосферни резервата – Кангио, Каттиен, Катба, Умин, Донг Банг Сонг Хонг, Нгеан.
Население
Жителите на Виетнам възлизат на 86,5 милиона души.
Около 87% от населението на страната са виетнамци. Мнозинството от тях обитават областите около крайбрежието и устията на реките Меконг и Червената река. Във Виетнам съществуват около 60 малцинства (10 – 12% от цялото население), живеещи в планинските области на страната. Поради последното често са наричани планински народи. Китайците (на виетнамски „хоа“), с около 1 милион жители, както и етносите тай, кхмерите, мео, муонг и нунг са най-големите малцинства във Виетнам. Отношението на етническите виетнамци към малцинствата си остава проблемно, тъй като културата, езикът и начинът на живот на различните етноси в страната се различават значително едно от друго. По време на водените в миналото войни различните страни са се опитвали да използват малцинствата за своите военни цели. Демографският ръст в равнините и намесата на комунистическата партия и на държавната политика в живота на хората оставят малко място за съхранението на малцинствените групи и тяхната идентичност.
Със средно повече от 235 жители на кв. км. Виетнам е една от най-гъсто населените страни на Земята. Най-големите градове са Хо Ши Мин (с около 3,9 млн. жители) и столицата Ханой(с около 2,2 млн. жители). Пренаселеността и политическата ситуация в страната прогонват стотици хиляди виетнамци в чужбина, предимно в САЩ, след края на Виетнамската война. Голяма част от виетнамските емигранти напускат страната нелегално чрез допотопни плавателни средства. Именно тези хора стават известни като „хората от лодките“ или „boat people“.
Етнически състав – виети – 87,5 %, мъонг – 1,3 %, кхмери – 1,4 %, мео-яо – 1,5 %, тайски народи – 4,5 %, китайци – 1,7 %, зярай, еде, чам – 0,9 %, други – 1,2 %
Официален език – виетнамски с азбука до XVII в. – йероглифна, придобита от китайците, след това – латиница, принесена в страната от французите. Три диалекта – северен, централен и южен.
Конфесонален състав – будисти – 72,8 %, християни – 9,8 % (от тях католици – 93,7 %, протестанти – 6,3 %), мюсюлмани (сунити) – 0,1 %, индуисти – 0,1 %, конфуцианци и даоисти – 4,8 %, местни традиционни вярвания и култове – 3,7 %, синкретични (смесени) секти – 8,7 %. Извън страната живеят над 2 милиона виетнамци, които са не само бежанци от гражданската война, но и икономически емигранти, се заселват главно в САЩ (около 1 500 000 души), Канада (около 150 000 – 200 000 души), Франция (250 000), Германия (80 000), Австралия (150 000 души) и Русия. Градско население – 22 %.