ИЗБЕРИ ДЕСТИНАЦИЯ
Информация за Оман Вашата оценка
Оман - Eкскурзии и почивки
Султанат Оман е държава в Югозападна Азия, разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров. На северозапад граничи с Обединените арабски емирства, на запад със Саудитска Арабия и на югозапад с Йемен, както и с Арабско море на юг и изток и с Оманския залив на север. Столицата на страната е Маскат.
Държавното устройство на Оман е абсолютна монархия (султанат).
Оман е абсолютна монархия, в която всички власти – законодателната, изпълнителната и съдебната власт в крайна сметка са съсредоточени в ръцете на наследствен султан, Системата от закони се основава твърдо на ислямския шариат. Неправителствената организация, базирана в САЩ – Фрийдъм Хаус оценява страната като „не свободна“.
Законодателният орган на Оман е двукамарния Съвет на Оман, състоящ се от горна камара, Държавният съвет (Меджлис ад-Даула) и долна камара, Консултативния съвет (Меджлис аш-Шура). Политическите партии са забранени. Горната камара има 71 членове, назначавани от султана измежду видни представители на Оман; те имат само консултативни правомощия. Членовете на Консултативния съвет (84 на брой) се избират чрез преки избори за четири-годишен мандат, но султанът прави окончателните селекции и може да преговаря изборните резултати. Членовете се назначават за три-годишен мандат, който еднократно може да бъде подновен. Последните избори са проведени на 15 октомври 2011 година.
Султан Кабус бен Саид де факто е министър-председател, а също така контролира и външните отношения на държавата, както и отбранителното портфолио. Султанът има абсолютна власт и с указ може да издава закони. Той е най-дълго управляващият владетел в Близкия изток.
Съдебната власт е подчинена на султана и на Министерството на правосъдието. Шариата (ислямският закон) е източникът на цялото законодателство, и шериатски съдебни департаменти в системата за гражданска юрисдикция са отговорни за семейноправните въпроси, като например дела за развод и наследство. В някои селски райони, племенни закони и обичаи често се използват за уреждане на спорове.
Основният устав на държавата е крайъгълният камък на правната система на Оман и действа като конституция на страната. Основният устав е издаден през 1996 година и до този момент е имало само едно изменение, в отговор на протестите от 2011 г.
Правораздаването е силно персонализирано, заради ограничени защитни процеси, особено в политическите и свързаните със сигурността случаи. В доклад от 2012 на Фондация Бертелсман се заявява, че докато „Правният кодекс на Оман на теория защитава гражданските и личните свободи, двете са редовно игнорирани от страна на режима. Следователно, Оман не може да се счита за свободен.“
Население
Министерството на икономиката показало, че в средата на 2006 година населението на Оман се е състояло от 2 577 000 души. От тях 1 844 000 души са били Омани. Населението нараснало от 2 018 000 през 1993 година до 2 340 000 души през 2003 година. Преброяването на населението през 2003 година показало че 50% от населението на Оман живяло в Маскат и Батинах, крайбрежната равнина северозападно от столицата. Около 200 000 души живели в Дхофар (Южния регион), и около 30 000 души живели в отдалечения Мусандам, полуостров на пролива Хормуз. Около 600 000 имигранти, предимно от Пакистан, Бангладеш, Египет, Йордания, Индия и Филипините са изчислени да живеят в Оман.
Култура
Въпреки че арабският е официален език в Оман, има многобройни диалекти като Балочи. Суахили и английски са също широко говорени езици в страната поради историческите връзки между Оман и Занзибар. Доминиращият местен език е диалект е арабски и Оман прие също така английски като втори език. Почти всички знаци и надписи са написани на двата езика – арабски и английски. Значителен брой жители също говорят хинди, което се дължи на притока на имигранти от Индия в края на 1980-те и началото на 1990-те години.
Държавното устройство на Оман е абсолютна монархия (султанат).
Оман е абсолютна монархия, в която всички власти – законодателната, изпълнителната и съдебната власт в крайна сметка са съсредоточени в ръцете на наследствен султан, Системата от закони се основава твърдо на ислямския шариат. Неправителствената организация, базирана в САЩ – Фрийдъм Хаус оценява страната като „не свободна“.
Законодателният орган на Оман е двукамарния Съвет на Оман, състоящ се от горна камара, Държавният съвет (Меджлис ад-Даула) и долна камара, Консултативния съвет (Меджлис аш-Шура). Политическите партии са забранени. Горната камара има 71 членове, назначавани от султана измежду видни представители на Оман; те имат само консултативни правомощия. Членовете на Консултативния съвет (84 на брой) се избират чрез преки избори за четири-годишен мандат, но султанът прави окончателните селекции и може да преговаря изборните резултати. Членовете се назначават за три-годишен мандат, който еднократно може да бъде подновен. Последните избори са проведени на 15 октомври 2011 година.
Султан Кабус бен Саид де факто е министър-председател, а също така контролира и външните отношения на държавата, както и отбранителното портфолио. Султанът има абсолютна власт и с указ може да издава закони. Той е най-дълго управляващият владетел в Близкия изток.
Съдебната власт е подчинена на султана и на Министерството на правосъдието. Шариата (ислямският закон) е източникът на цялото законодателство, и шериатски съдебни департаменти в системата за гражданска юрисдикция са отговорни за семейноправните въпроси, като например дела за развод и наследство. В някои селски райони, племенни закони и обичаи често се използват за уреждане на спорове.
Основният устав на държавата е крайъгълният камък на правната система на Оман и действа като конституция на страната. Основният устав е издаден през 1996 година и до този момент е имало само едно изменение, в отговор на протестите от 2011 г.
Правораздаването е силно персонализирано, заради ограничени защитни процеси, особено в политическите и свързаните със сигурността случаи. В доклад от 2012 на Фондация Бертелсман се заявява, че докато „Правният кодекс на Оман на теория защитава гражданските и личните свободи, двете са редовно игнорирани от страна на режима. Следователно, Оман не може да се счита за свободен.“
Население
Министерството на икономиката показало, че в средата на 2006 година населението на Оман се е състояло от 2 577 000 души. От тях 1 844 000 души са били Омани. Населението нараснало от 2 018 000 през 1993 година до 2 340 000 души през 2003 година. Преброяването на населението през 2003 година показало че 50% от населението на Оман живяло в Маскат и Батинах, крайбрежната равнина северозападно от столицата. Около 200 000 души живели в Дхофар (Южния регион), и около 30 000 души живели в отдалечения Мусандам, полуостров на пролива Хормуз. Около 600 000 имигранти, предимно от Пакистан, Бангладеш, Египет, Йордания, Индия и Филипините са изчислени да живеят в Оман.
Култура
Въпреки че арабският е официален език в Оман, има многобройни диалекти като Балочи. Суахили и английски са също широко говорени езици в страната поради историческите връзки между Оман и Занзибар. Доминиращият местен език е диалект е арабски и Оман прие също така английски като втори език. Почти всички знаци и надписи са написани на двата езика – арабски и английски. Значителен брой жители също говорят хинди, което се дължи на притока на имигранти от Индия в края на 1980-те и началото на 1990-те години.