Намибия - Eкскурзии и почивки

Република Намибия е държава в Южна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия на североизток, Ботсвана на изток и на юг с Южноафриканската република. Името си дължи на пустинята Намиб, а старото ѝ име е Югозападна Африка. Столицата е град Виндхук. Населението на Намибия е над 2 700 000 души (2020 г., оценка). Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в Африка. Обявява независимост от ЮАР на 21 март 1990 г. Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общност на нациите.

История

Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.

През 1878 г. Великобритания обявява района около Уолфиш Бей за своя територия, която става част от Капската колония. През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на Германската империя с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20 меридиан за немска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена Германска Югозападна Африка (Deutsch-Südwestafrika. През 1890 г. Германия получава и тясна ивица земя, започваща от североизточния край на колонията, и достигаща до река Замбези. Тази част от днешна Намибия е известна като Ивица Каприви. Тя осигурява достъп на страната до река Замбези, която от своя страна създава връзка между колониите на Германия в Югозападна и Източна Африка. Съгласно сключеното споразумение Германия получава още и остров Хелголанд, а Великобритания – остров Занзибар.

Немските власти стимулират бели колонисти да заселват териториите като ги отнемат от племената хереро и нама. Представителите на тези племена са скотовъдци, а земята пригодна за животновъдство в Намибия е доста малко. През 1903 г. под ръководството на Самуел Махареро племето хереро вдига въстание, при което биват избити няколкостотин бели заселници. В отговор на това Германия изпраща 14 000 войници под ръководството на генерал Лотар фон Трота. Той заявява, че цялото бунтовно племе трябва да бъде прогонено от страната. В битката при Ватерберг хереро претърпяват тежко поражение. Оцелелите се опитват да се доберат през пустинята Калахари до британското владение Бечуаналенд, известно днес с името Ботсвана. Великобритания обещава да им даде убежище, ако племето прекрати въстанието. Много хора измират, поради тежкия преход през Калахари.

През 1905 г. е извършено първото преброяване на населението в днешна Намибия. По данни от него представителите на племето хереро са 25 000 души – основно жени и деца. Те са изпратени в концентрационни лагери, подобни на тези, които англичаните устройвали по време на Англо-бурските войни. Много от хереро измират в лагерите в резултат на изключително лошите условия и робския труд. През 1908 г. лагерите са закрити. По различни оценки през изминалите години от племето хереро са унищожени от 50% до 80%.

Скоро след потушаването на въстанието на хереро против немците въстават и нама. Лидери на въстанието са Хендрик Витбоой и Якоб Моренга. Военните действия продължават до 1907 г., когато е подписано мирно споразумение, макар че Якоб Моренга продължил да води партизанска война и след това. Оценките за загиналите от племето нама са силно противоречиви. Предполага се, че реалният брой на загиналите е 40 000 души.

В хода на Първата световна война през 1915 г. войските на Южноафриканския съюз превземат Намибия. През 1920 г. Южноафриканският съюз получава от Лигата на нациите мандат за управление на Югозападна Африка. След изтичането на този срок ЮАР отказва да предаде мандата за управление и продължава да контролира тази територия. Успоредно с това ЮАР въвежда и режима на апартейд, като разглежда Намибия за буфер, защитаващ страната от „вражеска“ Черна Африка. Бялото малцинство на Намибия е представено със свои депутати в парламента на ЮАР. Уолфиш Бей е присъединен към ЮАР като анклав. След обявяването на независимостта на Намибия, анклавът бива предаден от ЮАР през 1994 г.

През 1966 г. Югозападноафриканският народен фронт, познат с името СУАПО, започва борба за независимост от ЮАР. Базите на СУАПО са в Ангола и Замбия, като организацията е подкрепяна от Съветския съюз. Идеологията на СУАПО е марксистка. От този период територията на Югозападна Африка започнва да се нарича с името „Намибия“. Международната общност не признава правото на ЮАР да управлява тази територия. През 1988 г. ЮАР се съгласява да напусне Намибия. Така на 21 март 1990 г. в присъствието на Генералния секретар на ООН и президента на ЮАР е провъзгласена независимостта на Намибия.

Първия президент на Намибия е лидера на СУАПО Сам Нуйома, който заема поста в продължение на три мандата. На 21 март 2005 г. президент става бившия министър на земеделските въпроси Хификепуне Похамба. За него гласуват повече от 75% от явилите се на избора.

През 1994 г. представители на народа лози обявяват създаването на Фронта за освобождение на Каприви. Целта на организацията е отделянето от Намибия на Ивицата Каприви и обявяването на независимост. Това довежда до въоръжен метеж в района. По-късно противопоставянето постепенно утихва и през 2001 г. Намибия обявява територията за безопасна за туристи.

География

Със своята площ от 825 418 km² Намибия се нарежда на 34-то място по големина (след Венецуела). Въпреки голямата си територия страната е слабо населена и е на предпоследно място преди Монголия по гъстота на населението. Намира се в южното полукълбо в Югозападна Африка. За разлика от някой от своите съседи има голям излаз на Атлантическия океан (1572 km). На север граничи с Ангола (1376 km) и Замбия (233 km). На юг и изток с Ботсвана (1360 km), а на югоизток с ЮАР (855 km). Голяма част от границите през колониално време са прекарани по меридианите и паралелите без да е съобразен релефа, през който минава. Друга част от границите са естествени – определени от реки както с река Кунене на северозапад с Ангола, река Замбези на североизток със Замбия и Оранжева река на юг с ЮАР. Макар че страната фактически не граничи със Зимбабве, то в най-източната точка на ивицата Каприви се срещат границите на четири държави от континента – Намибия, Замбия, Зимбабве и Ботсвана.

Основната част на Намибия представлява високо плато, заемащо централната ѝ част. Тук е и най-високата точка на страната Кьонингщайн – 2606 m. На запад платото е ограничено от пустинята Намиб. Тя се простира по цялата дължина на страната ограничена между Атлантическия океан и централното плато. В най-източните части е пустинята Калахари. На юг страната граничи с Република Южна Африка като границата се определя от Оранжевата река. В североизточния си край територията на Намибия се вклинява между Ангола, Замбия и Ботсвана наречена Ивица Каприви. Територията на тази част от страната е заета от тропическа растителност.

В Намибия има малко реки като повечето от тях са пълни с течаща вода само в отделни сезони. Пресъхналите им корита на езика ндонга се наричат ошана. Най-големите реки в Намибия са Оранжева река, Фиш Ривър (каньона образуван от реката е втори по големина след Големия каньон в САЩ), река Окаванго, чиито води попадат в безотточно блато в Ботсвана наречено делта на река Окаванго. Водите на реките са богати с риба.

Страната е богата на залежи от диаманти, мед, уран, злато, олово, калай, литий, кадмий, цинк, сол, ванадий, природен газ. Предполага се, че има и големи залежи от нефт, въглища и желязна руда. Има голям хидроенергиен потенциал.

Най-големият град в страната е град Виндхук, който е и столица на Намибия. Десетте най-големи града в страната са както следва:

Държавно устройство

Намибия е полупрезидентска република. Правителството се оглавява от министър-председателя, който, заедно със своя кабинет, се назначават от президента.