Почивка в Сицилия 2024 - ДУШАТА НА ИТАЛИЯ - хотели в Чефалу - полет от София
ИЗБЕРИ ДЕСТИНАЦИЯ
Информация за Италия Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Италия - Eкскурзии и почивки
Италия (официално название на италиански: Repubblica Italiana – Италианска република) е държава в Европа.
Разположена е на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море – Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 338 km² [4], от които 7200 km² водна площ.
Италия е членка на Европейския съюз и на Еврозоната и е част от Шенгенското пространство.
Рим е столица на Италия от 1870 г. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.
Разположение и релеф[редактиране | редактиране на кода]Заливът Конеро, Марке
Връх Сан Мартино край Трентино
Масивът Села в ДоломититеИталия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови.
Италия граничи с Франция на северозапад (488 km), с Швейцария (740 km) и Австрия (430 km) на север, със Словения (199 km) на изток, с анклава Сан Марино (39 km) и с Ватикана (3,2 km), който се намира в Рим. [5] Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.Вулканът ЕтнаРелефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1277 m), Етна (3323 m, на остров Сицилия), Вулкано (500 m, на едноименен остров) и Стромболи (924 m, на едноименен остров). Характерна за страната е сравнително високата сеизмична активност.
Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи и множество малки езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.
Климатът в Италия е субтропичен, със значителни местни особености по крайбрежието и във високите части на Алпите.
В централните и южните части на страната климатът е субтропичен средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека и влажна зима и сухо горещо лято. В Неапол средните максимални температури през най-горещия месец август са около 29,5 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около 3,8 °C, а годишното количество на валежите е около 1006 mm.
Паданската равнина и склоновете на Алпите в северната част на страната имат влажен субтропичен климат (Cfa по Кьопен), по-хладна зима и валежи, по-равномерно през годината. В Милано средните максимални температури през най-горещия месец юли са около 28,9 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около -1,9 °C, а годишното количество на валежите е около 943 mm.[7]
Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 m надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 m надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските – от бук, дъб, кестен. В Паданската равнина виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корков дъб, зелен дъб, хвойна, къпина, лавър, мирта, палма джудже.
Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините – кафява мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.
Разположена е на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море – Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 338 km² [4], от които 7200 km² водна площ.
Италия е членка на Европейския съюз и на Еврозоната и е част от Шенгенското пространство.
Рим е столица на Италия от 1870 г. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.
Разположение и релеф[редактиране | редактиране на кода]Заливът Конеро, Марке
Връх Сан Мартино край Трентино
Масивът Села в ДоломититеИталия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови.
Италия граничи с Франция на северозапад (488 km), с Швейцария (740 km) и Австрия (430 km) на север, със Словения (199 km) на изток, с анклава Сан Марино (39 km) и с Ватикана (3,2 km), който се намира в Рим. [5] Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.Вулканът ЕтнаРелефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1277 m), Етна (3323 m, на остров Сицилия), Вулкано (500 m, на едноименен остров) и Стромболи (924 m, на едноименен остров). Характерна за страната е сравнително високата сеизмична активност.
Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи и множество малки езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.
Климатът в Италия е субтропичен, със значителни местни особености по крайбрежието и във високите части на Алпите.
В централните и южните части на страната климатът е субтропичен средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека и влажна зима и сухо горещо лято. В Неапол средните максимални температури през най-горещия месец август са около 29,5 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около 3,8 °C, а годишното количество на валежите е около 1006 mm.
Паданската равнина и склоновете на Алпите в северната част на страната имат влажен субтропичен климат (Cfa по Кьопен), по-хладна зима и валежи, по-равномерно през годината. В Милано средните максимални температури през най-горещия месец юли са около 28,9 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около -1,9 °C, а годишното количество на валежите е около 943 mm.[7]
Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 m надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 m надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските – от бук, дъб, кестен. В Паданската равнина виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корков дъб, зелен дъб, хвойна, къпина, лавър, мирта, палма джудже.
Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините – кафява мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.