Вашата оценка 5.00 от 1 гласа

Тайланд - Eкскурзии и почивки



Кралство Тайланд е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Лаос и Камбоджа на изток, с Тайландския залив и Малайзия на юг и с Андаманско море и Мианмар на запад. Тайланд е известен и с името Сиам, официално наименование на страната до 1939. Площта ѝ е 514 311 км², от които 512 254 км² суша и 2057 км² водна площ.
География
Тайланд заема част от Югоизточна Азия, като е разположен на полуостровите Индокитай и Малака. Бреговата линия с Индийския океан (Андаманско море) и с Тайландския (Сиамски) залив на Южнокитайско море е с обща дължина 2613 км. Тайланд притежава и голям брой малки живописни острови и красиви плажове, които са важни за туристическите дестинации. На 26 декември 2004 година опустошителни вълни цунами, предизвикани от силно земетресение в Индийския океан, за броени минути помитат тайландските острови в Андаманско море. Западната и северната част на Тайланд прекосяват планински вериги с най-висок връх Интханон (2595 м). На североизток е обширното плато Корат (100 – 200 м ср.н.в.), което обхваща над ¼ от площта на страната.
В централната част на Тайланд се простира плодородната Менамска равнина – най-гъсто населеното място в страната. Равнината е известна като „Тайландското оризище“.
Територията на Тайланд е разтеглена от север на юг (разстоянието от най-северната до най-южната точка е 1 860 km). Благодарение на централното си място в Югоизточна Азия и най-протяжното сред страните в региона положение от север на юг, Тайланд има най-разнообразния в региона климат, и затова реколта от основните култури се събира няколко пъти в годината, а туристическият сезон се „придвижва“ от една климатична зона в друга – по този начин страната е един от малобройните в света целогодишни туристически центрове.
Горите заемат 10 % от територията на Тайланд: на север са разположени тропически листопадни, а в по-влажните южни райони – вечнозелени тропически гори.
Региони
Географски, климатично, от гледна точка на природните ресурси, разнообразието на формите на релефа и даже на етническия състава на населението, Тайланд се дели на пет основни региона: Централен, Източен, Северен, Североизточен и Южен Тайланд.
Климат
Климатът на Тайланд е субекваториален (горещ и влажен) само на юг – на полуостров Малака, е влажен екваториален, с два пъти повече валежи в сравнение с централните и северните райони. Тайланд се радва на тропичен, мусонен, климат с три сезона. Измерени са средна януарска температура от 20 до 22 градуса Сº, и средна юлска температура от 29 до 31 градуса Сº. Валежи – 1000 – 2000 мм, а в планините – до 5000 мм. Най-голямото количество валежи пада през месеците юли и август и то практически само в северната част на страната. Прохладният сезон продължава от октомври до февруари. Дъждовният сезон (югозападен мусонен) трае от юни до октомври. Третият сезон – горещият продължава от март до май. По-големи реки – Нан, Чао Прая, Меконг (по границата с Лаос), Мун. Растителност – листопадни тропически гори, а по платото Корат – савани. В Банкок са регистрирани средни температури между 20 Сº и 32 Сº през месец януари и между 24 Сº и 32 Сº през месец август. Заради високата влажност на въздуха по-ниските температури се понасят трудно. На север влажността на въздуха е значително по-малка, а климатът – по-мек.
История
Тайландския народ произхожда от разположената между Тибет, Виетнам и Бирма област Юнан, която днес принадлежи на Китай. Съществуват различни мнения за произхода на Тайланд. Преди три десетилетия се смяташе, че Тайланд води началото си от преди 4500 години от северозападен Съчуан в Китай, а по-късно тайландците се придвижват към сегашното месторазположение на страната. Тази теория се приема за остаряла. Несъмнено най-важното археологическо откритие потвърждаващо съществуването на древни хора по тайландските земи е било направено в мъничкото село Бан Чианг близо до Удон Тхани в североизточен Тайланд. Систематичните разкопки на Бан Чианг започват само преди две десетилетия, разкривайки изрисувани керамични изделия, бижута, инструменти /сечива/ от бронз и желязо. Заселването започва около 3600 пр. Хр. Хората от Бан Чианг отглеждали ориз, опитомявали животни и били опитни грънчари.
През VIII век таите се преселват в долините и планините на настоящата територия на Тайланд. Първият княз на Сиам се възкачва на трона през XIII век, по времето на разпадането на мощната държава на кхмерите. Изследователите от XVIII век са изумени от богатството на Сиам и неговата столица Аютая – пагодите с позлатени покриви и над 200 позлатени статуи на Буда. През 1896 г. Сиам се превръща в буферна държава на кръстопътя между две колониални области: френска – Индокитай и английска – Бирма. През 1932 г. абсолютната монархия се преобразува в конституционна монархия, а през 1939 г. името Тайланд заменя предишното название Сиам. От 1946 г. държавата се управлява от крал Рама IX (Бумибол), който е гарант за стабилността и развитието на Тайланд.
В течение на вековете Тайланд е бил под влиянието на различни култури, от индийците през 3 век, монголците между 6 и 11 век до кхмерите, които изграждат приказния храм Ангкор Ват и които също така оставят своето завещание под формата на многобройни каменни храмове разпръснати навсякъде в Кралство Тайланд. Специалистите считат, че доминиращата в Тайланд култура е пристигнала с племена, които са се придвижвали от Южен Китай преди почти хиляда години. Те се настаняват там, където сега се намира Северен Тайланд преди разширяването на юг към богатите равнини и долини, постепенно отстоявайки своята независимост от кхмерското и монголското кралства.
Сиам е името, с което страната е позната на света до 1939 г. и отново между 1945 – 1949 г. На 11 май 1949 г. името на страната е официално променено на Тайланд.
Природа
Тайланд е разделен на няколко географски района, които в известна степен отговарят на териториалното разделение на провинции. Северната част на страната е планинска с най-висока точка – Дой Интанон с височина от 2576 метра. Североизточната част е заета от платото Корат, обградена на изток от река Меконг. Централната част на страната е заета преобладаващо от равнинната долина на река Чао Фрая, която се влива в Тайландския залив. Южната част се състои от тесния провлак Кра, който се разширява в Малайзийския полуостров. Местният климат е тропически и се характеризира с наличието на мусони. Има топли, дъждовни мусони, придружени с облаци от средата на май до септември, както и сухи, студени североизточни мусони от ноември до средата на март. Климатът на южния провлак е винаги горещ и влажен.
Флората и фауната са много богати. Тук се срещат 860 вида птици, множество влечуги, сред които голям брой змии, множество бозайници – слонове, тигри, леопарди, гибони, биволи и други. В миналото е имало и носорози, но през 1960-те години изчезват заради бракониерство и изсичането на горите. Естествената растителност в платото Корат е савана. В южните части и по крайбрежията растат гъсти мусонни гори – джунгли (около 24% от площта на Тайланд), с ценни растителни видове (тиково и махагоново дърво, янг, бамбук и др.) и разнообразен животински свят –слонове, леопарди, тигри, крокодили, гибони, над 50 вида змии и други.
Северен Тайланд представлява разклонение на планинската верига на Хималаите. На височина 1700 м. може да се видят чаени плантации. Тук се срещат ценни видове дървета, каквото е например тиковото дърво. Оазисните райони в централната низина се напояват от животворната река Менам. Източните райони, и най-вече платото Корат, се различават от централната част на страната по бедната си растителност, докато южната тропическа област е покрита от непристъпната тропическа джунгла, оцеляла край планинските вериги и заобиколена от живописни плажове. В тази зона има големи природни богатства – каучуково дърво, кокосови палми и цинк. Въпреки това, районът е застрашен от изхвърляните отпадъци.
Население
Страната има население над 67 мил. жители. Гъстота – средно 121 жит. на кв. км. Естественият прираст е 17. Средна продължителност на живота – мъже – 67 г., жени – 72 г. Етнически състав – тайски народи – 80,2%, китайци – 12,1%, малайци – 3,7%, кхмери – 1,3%, планински кхмери – 1,2%, други – 1,5%.
Религия
В Тайланд кралят е не само държавен глава, но и покровител и защитник на всички религии. В периоди на криза, той влиза в ролята на посредник, без да заема ничия страна. Кралят на Тайланд е водач и национален символ, стоящ над политиката, и затова се намесва в политическите дела само когато е необходимо за предотвратяване на кръвопролития. Уважението и почитта към кралското семейство носят в Тайланд почти религиозен характер.
Освен вярата в краля си тайландците изповядват будизъм. През 13 век в Тайланд официално е признато будиското течение хинаяна, означаващо „малка колесница“ (второто по големина учение в будизма носи името махаяна – „голяма колесница“). Понастоящем терминът хинаяна е прието да се счита за остарял и той постепенно излиза от употреба, като е заменен от самоопределението на даденото течение – теравада – „учение на старите“. Теравада е най-стария вариант на будизма, получил най-ранен писмен запис (така наречения Палийски канон) и, формално е най-близък до оригиналното учение на Буда. В него съществуват собствени строги правила, по отношение на които е недопустим пренебрежителния тон (особено от туристи) – като уважение към изображения на Буда, към храмовете, монасите, както и някои ограничения в свободата на поведение за жените, но обредите като цяло са много по-опростени, отколкото в махаяна.
Будизмът и другите религии намират отражение в тайското изкуство и в манастирския живот. Исторически, в Сиам са съществували две култури: придворна, основана на будиските ценности и носеща елементи на индуизма, и културата на селата с народните песни и танци (най-известният от тях е рамвонг, в който обикновено се канят и туристите), вярата в духове, приказките, обредите на селскостопанския цикъл и цикъла на човешкия живот. Към народната култура може да се отнесе и занаятчийството – изработката на предмети за употреба, обработката на дърво, домашното тъкане на коприна, плетенето на ракита, ратан и много други. Придворната култура включва тайския класически театър кхон, съпровождан от традиционната музика пхи пхат, пеене и речитатив на четци, архитектурата на будиските манастири, стенописи на храмове, скулптурни изображения на Буда. Традиционната скулптура в Тайланд е представена, преди всичко, от негови изображения и влиза в числото на най-значимите прояви на будиското изкуство в света. Буда е изобразяван в определени канонически пози, имащи смисъл за будистите, но съществува също така и голямо разнообразие от стилове на скулптурни изображения – всичко това е представено в Националния музей в Банкок. На запад от столицата, в близост до градчето Накхонпатхом, се намира най-голямата статуя на Буда в света, 127-метровата Пра Патхом Чеди, а на 16 km на северозапад от Чиангмая е разположена една от светините на будизма – построения на върха на планина храм Ват Пра Дои Сутхеп.
Втората по значение религия в Тайланд е ислямът, който е изповядван от около 4,6 % от населението – предимно от жителите на най-южните провинции, граничещи с Малайзия – Патани, Яла, Наратхиват и част от Сонгкхла. Те имат основно мюсюлманско вероизповедание, състоящо се от двете етнически групи – тайландци и малайци. Повечето малайци са мюсюлмани сунити.
В Тайланд е представено и християнството. най-ранното споменаване на християни в Тайланд (Сиам) е в пътеписите на италианския пътешественик Людовик от Варсеми, който посещава Югоизточна Азия около 1505 г. От неговите записки става ясно, че първите християни в Тайланд са арменци, които живеят там постоянно и водят търговия с Индия.. През 16 – 17 век, християнството се разпространява от католически мисионери. Понастоящем, в страната има католически и протестантски общности, както православна, влизаща в юрисдикцията на Руската православна църква. Общо, по различни оценки, християните са от 0,7 % до 1,7 % от населението на страната – основно жители на пранинските северни региони. По-голяма част от християните са католици, а другите са протестанти – презвитерианци, баптисти, адвентисти, лутерани, петдесятници и др.
Има и неголяма сикхска общност в Тайланд, а в градовете на страната има и индуисти. Малката еврейска общност в Тайланд датира от 17 век.
Култура
До образуването на първата голяма тайска държава – Сукхотай, отделни области на Тайланд (а от 12 век и цялата страна) влизат в състава на различни монски и кхмерски държави – Бапном, Дваравати, Ченла и Камбуджадеша. След разпадането на Камбуджадеша тайските държави Сукхотай, Аютия и Бангкок стават основни наследници на камбоджанската култура, доколкото в самата Камбоджа не съществуват условия за развитието ѝ.  Тайската архитектура също води началото си от камбоджанската.
Цялото развитие на тайската художествена култура е свързано с будизма, който в тайския си вариант включва и някои индуиски мотиви. В монументалната архитектура основните типове постройки са ступата и храма. Тайските ступи произлизат от монски и кхмерски прототипи (прасанг, прасат, чеди; представката пра означава „свят, свещен“). Основа за развитието на храмовете е вехан – здание с кирпичени или каменни колони и дървен покрив.
Най-яркият пример за архитектурното творчество на тайците е комплекса от храмове и Големия кралски дворец в Банкок. Постройките, намиращи се на територията на комплекса, имат различна форма и значение – това обикновено са светилища, зали за религиозни церемонии, библиотеки и школи. Стените са украсени със сцени от индуиския епос (Рамакиен е превода на Рамаяна на тайски език от крал Рама II) и изображения на животни от митологията. В двора на манастирите често се среща свещеното дърво Бодхи и също така има многобройни скулптури на митични същества, обладаващи свръхестествени сили и пазещи храмовете.