Сейшели - Eкскурзии и почивки



Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка.
История
Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови, и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV.
Британците оспорват френския контрол върху Сейшелите между 1794 и 1811 г. Жан Батист Куйо де Кинсе, френски администратор на островите през годините на войната с Великобритания, отказва да воюва с пристигналите британски бойни кораби, и спазарява капитулацията им срещу позиция на неутралитет за заселниците им.
След превземането на Мавриций през 1812 г. Великобритания поема пълния контрол върху островите. Това е официализирано през 1814 г. с Парижкия договор. Сейшелите стават британска колония, отделна от Мавриций, през 1903 г. През 1976 г. придобиват независимост, като република-член на Британската общност.
Първият избран президент е Джеймс Манчъм. През 1977 г. той е свален чрез преврат, който поставя на негово място Франс Алберт Рене. През 1979 г. е приета конституция, която обявява държавата за социалистическа и еднопартийна, и е запазена до 1991 г. Създадена е нова конституция, която през 1992 г. не успява да получи нужната подкрепа от 60% от избирателите, но коригирана нейна версия е одобрена през 1993 г.
Политика
Президентът е както държавен глава, така и глава на правителството. Избира се с общо гласуване, и има петгодишен мандат. Министерският съвет се назначава и председателства от президента, и подлежи на одобрение от мнозинството от парламента.
Предишният президент, Франс Алберт Рене, идва на власт чрез преврат през 1977 г., и отново е избран демократично след промяната на конституцията през 1992 г. През 2004 г. той отстъпва властта на вицепрезидента си Джеймс Мичел, който е преизбран през 2006 г.
Парламентът (Народното събрание) е еднокамерен, и се състои от 34 члена. 25 от тях се избират пряко чрез общо гласуване, а 9 се разпределят пропорционално на гласовете, получени от партиите. Мандатът на депутатите е петгодишен.
Политиката е важна и често обсъждана тема в страната. Главните партии са Народният прогресивен фронт на Сейшелите и Сейшелската национална партия. Преобладаващите идеологии са социалистическата и либерално-демократичната.
Сейшелите членуват в Индоокеанската група, SADEC и Британската общност.
Административно деление
Сейшелските острови са разделени на 25 административни окръга
Държавата е разположена на острови в Индийския океан. Броят на островите често бива посочван като 115, но по конституция е 155. Само 33 от островите са обитаеми.
По конституция, островите се делят на следните групи:
География
Гранитни острови
Известни са още като „вътрешни острови“. Общо 42 на брой, те биват смятани за „сърцето“ на Сейшелите. По ред на размерите са: Махе, Праслин, Диг, Курюз, Фелисите, Фрегат, Сен Ан, Норт, Серф, Мариан, Гран Сьор, Терез, Арид, Консепсион, Пти Сьор, Кусин, Кусини, Лонг, Ресиф, Раунд (Праслин), Аноним, Мамеле, Мойен, Льо Ваше Марин, Л'Ислет, Бекон (ле Сеш), Каше, Кокос, Раунд (Махе), Лот Фрегат, Буби, Шоув Сори (Махе), Шоув Сори (Праслин), Ла Фуш, Ходул, Лот, Рат, Сорис, Сен Пиер (Праслин), Заве, Харисън Рокс (Гран Роше).
Северни коралови острови
На север от гранитните острови има два коралови пясъчни наносни острова – Денис и Бърд.
Южни коралови острови
На юг от гранитните острови има два коралови острова: Кьотив и Плат.
Амиранти
Група от 29 коралови острова, разположена на запад от гранитните острови: Дероше, атол Поивр (състои се от три острова – Поивр, Флорентин и Сюд Айлънд), Алфонс, Дарос, атол Сен Жозеф (състои се от 14 острова – Сен Жозеф льо Фуке, Ресор, Пти Каркасе, Гран Каркасе, Бенжамин, Банкс Ферари, Чиен, Пеликан, Варс, Ле Пол, Банк де Сабле, Банк о Кокос и льо Пуле), Мари-Луиз, Денюф, Африкан Банкс (състои се от два острова – Африкан Банкс и Сюд Айлънд), Ремир, Сен Франсоа, Будьоз, Етоле, Бижутие.
Острови Фаркухар
Група от 13 коралови острова, разположена на юг-югозапад от Амирантите: атол Фаркухар (състои се от 10 острова – Банк де Сабле, Депосе, льо Гьолете, Лапин, ле ду Милю, Норд Манаха, Сюд Манаха, Мидъл Манаха, Норд Айлънд и Сюд Айлънд), атол Провиденс (състои се от два острова – Провиденс и Банкс Провиденс), и Сен Пиер.
Острови Алдабра
Група от 67 високи коралови острова, разположени на запад от Фаркухар: атол Алдабра (състои се от 46 острова – Гран Тер, Пикар, Полимни, Малабар, ле Мишел, ле Еспри, льо Мустик, ло Парк, ло Емили, ло Янг, ло Магнан, ло Лание, Шампиньон де Ос, Ефрат, Гран Ментор, Гран Ло, Грос ло Жоне, Грос ло Сезам, Херон Рок, Хайд Айлънд, льо Агрет, льо Седри, ле Шаланд, ле Фангам, ле Херон, ле Мишел, ле Скуако, ле Силвестр, ле Верт, ло Деде, ло Дьо Суд, ло ду Милю, ло ду Норд, ло Дюбоа, ло Макуа, ло Маркуа, ло Никоа, ло Салад, Мидъл Роу Айлънд, Ноди Рок, Норд Роу Айлънд, Пти Ментор, Пти Ментор Ендан, Пти Лотс, Пинк Рок и Табле Ронд), Асумпсион, Астол и атол Космоледо (състои се от 19 острова – Менай, ле ду Норд (Уест Норд), ле Норд-Ест (Ийст Норд), ле ду Троа, Гьолет, Гран Полит, Пти Полит, Гран Ле (Уизърд), ле ду Суд-Уест (Сюд), льо Мустик, ле Бален, льо Шав-Сури, льо Макаке, льо Рат, ле ду Норд-Уест, ле Обсервасион, ле Суд-Ест и ле ла Кроа).
Народности
Сейшелите по начало са били ненаселени, така че населението им се състои от имигрирали народности. Най-големите етнически групи са от френски, африкански, индийски и китайски произход. Повечето жители са от смесен произход, главно европейско-африкански; белите са предимно французи, а черните – източноафриканци.
Въпреки силната връзка с Великобритания (напр. в образованието, което следва британската система, и един от ВУЗ-овете е клон на Манчестърския университет, а също и в правото), журналисти и чужди наблюдатели отбелязват, че „културата си остава сродна с френската“. Около 70% от популацията носи фамилии, които звучат френски; фамилиите на само около 20% звучат английски. Двете често се смесват: много жители имат английско първо име и френска фамилия, или обратно.
Официалните езици са английски, френски и сейшелски креолски.
Флора и фауна
Подобно на много други крехки островни екосистеми, тази на Сейшелите е пострадала значително през ранните етапи на заселването на хората. Напълно са изчезнали сейшелският папагал, соленоводните крокодили, повечето гигантски костенурки от гранитните острови, изсечени са повечето крайбрежни и равнинни гори. Вредите обаче са по-малки от тези на други острови, например Мавриций или Хаваите, отчасти тъй като Сейшелите са обитавани от хора сравнително отскоро (от 1770-те). Днес Сейшелите са един от примерите за успешна защита на флората и фауната.
На гранитните острови се намират около 75 ендемични вида растения, на групата Алдабра – още около 25. Добре известна е Коко де мер – вид палма, който расте само на островите Праслин и Курюз. Наричан понякога „орех на любовта“ заради формата си, орехът на тази палма е най-голямото семе в растителния свят (достига 25 кг). Медузеното дърво е било смятано за изчезнало, но през 1970-те е било открито на няколко места на остров Махе. Днес то расте само там; всички опити да бъде разсадено са били неуспешни. Друг уникален растителен вид е гарденията на Райтс, която расте единствено в резервата на остров Арид.
Гигантските костенурки от Алдабра вече населяват много от островите. Популацията на Алдабра е най-голямата в света. На някои места те дори биват отглеждани изкуствено.
Сейшелите са дом на някои от най-големите колонии от морски птици на света. Острови като Бърд, Арид, Кусин, Алдабра и Космоледо са подслон на много видове морски птици. Остров Арид има повече видове и брой морски птици от всички други гранитни острови, взети заедно. За някои от видовете това са най-големите им колонии на света.
Морският живот около островите, особено около по-отдалечените коралови, е много красив. Регистрирани са повече от 1000 вида риби. Откакто риболовът чрез харпуни и динамит беше забранен през 1960-те чрез усилията на местните еколози, морската фауна не се бои от гмуркачите и водолазите. Обезцветяването на коралите засегна през 1998 г. повечето рифове, но някои вече се възстановяват (напр. о-в Силует). Рифовете включват огромно богатство от твърди и меки корали. Ловът на морски костенурки беше забранен през 1994 г., и популациите им успешно се възстановяват на няколко защитени острова – Кусин, Арид, Силует и Алдабра. На незащитените острови броят им продължава да намалява. Използването на дънни мрежи за лов на акули вече също е забранено.
Климат
Климатът е субекваториален (морски). Средната годишна температура е 26 – 28 градуса. Най-дъждовните месеци са декември и януари, а най-сухите са юни и юли. Срещат се и силни урагани, но не така често както на островите Реюнион и Мавриций.