Вашата оценка 5.00 от 1 гласа

Русия - Eкскурзии и почивки



Русия е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия
Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от територията на Земята. Използва 9 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-та страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света,а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.
Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита 862 г., когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгородската земя (а наследниците му овладяват Киевска Рус) и дава началото на династията на Рюриковичите, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли Волжка България и Златната орда, а образуваното в началото на 15 век Велико московско княжество обединява всички руски княжества. Към края на 18 век, благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява Руската империя, разпростряла се на 3 континента – Европа, Азия и Северна Америка, и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания.
През 1917 г. в резултат от избухналата Февруарска революция в Руската империя е свалена монархията, а след Октомврийска революция е създаден Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) – първата в света социалистическа държава, изиграла решаваща роля в победата на Съюзниците през Втората световна война. След края на войната между 2-те оформили се суперсили САЩ и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена Студена война. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – Руската съветска федеративна социалистическа република се отделя от съюза и става официално Руска федерация.
Руската федерация има смесен президентско-парламентарен вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Президент е Владимир Путин.
Русия е на 6-то място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. ($4,016 трлн.), разполага с 5-те по численост въоръжени сили в света и 3-ия по стойност военен бюджет след САЩ и Китай. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал . Русия е велика сила – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, член на Г-8 (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим, Г-20, Съвета на Европа, Шанхайската организация за сътрудичество, Световната търговска организация, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Евразийската икономическа общност и водещ член на Общността на независимите държави. Русия е сред най-бързо растящите икономики на планетата. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.
География
Разположение и граници
Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от Съединените щати и Китай и 1,7 пъти по-голяма от Канада. Заема източните области на Европа и северната част на Азия – от ексклава Калининградска област в Централна Европа до Диомидовите острови в Беринговия проток и от Земята на Франц Йосиф в Арктика до връх Базардюзю в Кавказ.
Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.На запад страната има сухоземна граница с Норвегия (196 km), Финландия (1313 km), Естония (290 km), Латвия (292 km), Беларус (959 km) и Украйна (1576 km), както и излаз на Балтийско море. На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с Литва (227 km) и Полша (432 km).
На югозапад Русия има излаз на Азовско и Черно море, както и на голямото вътрешно езеро Каспийско море. По суша граничи с Грузия (723 km, включително с частично признатите държави Абхазия и Южна Осетия) и Азербайджан (284 km).Южната граница на страната в Азия е с Казахстан (6846 km), Китай (40 km в Южен Сибир и отделен участък от 3605 km в Далечния изток), Монголия (3441 km) и Северна Корея (18 km).
На изток Русия има излаз на Тихия океан и свързаните с него Японско, Охотско и Берингово море.На североизток страната има дълга морска граница със Съединените американски щати, която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров Чукотка от американския щат Аляска. На север Русия граничи със Северния ледовит океан и неговите Източносибирско море, Море Лаптеви, Карско и Баренцево море.
Релеф и води
Основната част от територията на Европейска Русия е заета от обширната Източноевропейска равнина, в централната част на която са сравнително високите Валдайски възвишения с надморска височина до 350 m. По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река Волга, която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са Кама и Ока. Дон, другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море. В северната част на Източноевропейската равнина се намират Онежкото и Ладожкото езеро, които се оттичат чрез река Нева в Балтийско море. Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-големите реки в този район са Северна Двина и Печора.
В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет Голям Кавказ, където се намира и най-високият връх в страната – Елбрус (5642 m). За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига Урал (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион Сибир, който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.
Източно от Урал се намира обширната Западносибирска равнина, която се оттича главно чрез реките Об с главния си приток Иртиш и Енисей.На изток от нея е разположено Средносибирското плато, отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото Путорана), но на изток се спуска и преминава в Централноякутската равнина, отводнявана от река Лена.
В най-североизточната част на Сибир се намират Верхоянският хребет (2389 m) и хребетът Черски (3147 m), както и Яно-индигирската и Колимската низина. Най-големите реки в тази област са Индигирка и Колима. Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположени планините Алтай (4506 m), Саяни (3491 m), Яблонов хребет (1678 m), Становой хребет (2482 m). Между тях се намира езерото Байкал – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света, съдържащо над 1/5 от всички повърхностни несолени води в света. То се отводнява от река Ангара, приток на Енисей
На изток Сибир граничи с руския Далечен изток, като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по Колимските планини, хребета Джугджур и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров Камчатка. Най-голямата река в тази област е Анадир. В южната част на руския Далечен изток се намира басейнът на река Амур и планините Сихоте Алин 2090 m
Климат
Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от Индийския и Тихия океан, докато равнините на запад и север я откриват за арктическо и атлантическо влияние.Валежите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в Северен Кавказ.В почти цялата страна зимните валежи са във вид на сняг, като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на Европейска Русия до 250 в най-студените части на Сибир.
Най-гъсто населените части на Русия – основната част от Европейска Русия и южните части на Западен Сибир и Далечния изток – имат влажен континентален климат. Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики – студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято. Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния изток, където под влияние на мусоните зимата е значително по-суха от лятото.
В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния изток климатът е субполярен, характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято. Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир, където са регистрирани най-ниските температури в Северното полукълбо – до −67,8 °C, измерени при Верхоянск.Под влияние на Азиатския максимум валежите в източната част на Южен Сибир и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени – до 60 mm годишно.
Крайбрежието на Северния ледовит океан и руските острови в него имат полярен климат.На юг крайбрежието на Черно море има влажен субтропичен климат с мека и влажна зима, а областите на север и северозапад от Каспийско море, както и някои райони в Южен Сибир, имат студен степен климат.
Флора и фауна
Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царство Палеарктика, като попада в няколко биогеографски региона.Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от арктически пустини, почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна – главно китоподобни, перконоги, бели мечки и птици от семейство Кайрови. По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на тундрата – на север растат предимно мъхове и лишеи, на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част – дори групи дървета.Освен северните елени, типични за тундровата фауна са полярната лисица, овцебикът, лемингите, полярната сова. Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри
Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия – тайгата, зона на иглолистни гори, заемаща основната част от Сибир и Далечния изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са смърчът и елата, на по-сухи почви и борът, като източно от Енисей, където климатът е по-суров, смърчът е изместен от лиственицата. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от блата. Характерни животни са лосът, кафявата мечка, росомахата, вълкът, ондатрата, както и традиционно ловуваните за кожи самур, хермелин и катерици.
В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от смесени и широколистни гори, в които типични широколистни дървета са дъбът, липата, брезата и трепетликата, а характерни животни – сърните, вълците, лисиците, катериците и златките. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и бряст и характерна за региона фауна – сибирски тигър, петнист елен, хималайска мечка, енотовидно куче, амурска котка.
В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в степи с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове гризачи, степни вълци, лисици, а в Сибир – и манули. Низините край Каспийско море имат полупустинен характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.
Русия има най-големите резерви на гори в света,наричани „белите дробове на Европа“.В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в Червената книга на Руската федерация. В Русия има 41 национални парка и 101 резервата с обща площ около 335 хиляди km², включително 41 биосферни резервата.